Много често, когато извършвам монотонна, скучна дейност, си броя наум. Когато пълня кана с вода, ходя, качвам стълби, чакам на опашка в магазина и пр. Понякога си мисля, че не е нормално, а може би психолозите ще ме диагностицират с ОКР (обсесивно-компулсивно разстройство). Утешавам се с мисълта, че съм така от години, но още не съм достигнала следващ стадий на полудяване.
Най-накрая да открия сродна душа в преброяването! 😉 А защо мислите, че не е нормално?! И всъщност – какво изобщо е значението на тази дума! Защо трябва да се ограничаваме в някакви рамки от разни определения за нещата в живота – нали сме уж свободни да живеем както ни харесва! Дано да достигнем следващия стадий на полудяване, защото това вероятно ще значи, че сме успели да се откъснем от всички ограничаващи ни неща в живота (тук споделям виждането на Ремарк за лудостта в „Черният обелиск“)!
Поздрави!
Тони