Танго. Един нов живот. Твоят живот.
Това казах на сина ми, когато отвори диск с танго музика. До този момент дори аз не бях осъзнала простичкия факт, че тангото ме дари с него. Борис буташе диска в уредбата, а аз му помогнах да я включи. От тонколоните се разнесоха акордите на забравата от Астор Пиацола и тогава си спомних всичко. Уникалното чувство, което носи танцът със себе си, буквално ме помете онзи следобед. Исках да изляза от себе си, да експлоадирам в света, а после да се прибера отново, смирена, тиха и спокойнa.
Започнах да танцувам танго през далечната 2009 година. Това беше любов от трети поглед, когато един опитен танцьор ме завъртя през целия дансинг и тогава усетих енергийната мощ на тангото. Записах се на всички съществуващи уроци, посещавах повечето милонги (танго партита) в София. Приятелите ми не можеха да ме открият, някои от тях твърдяха, че съм се сдухала и не искам да се срещам с хора. А аз, напротив, срещах се с много хора, но всичките тангероси. Предпочитах да прекосявам паркетите в танго стъпки, да усещам партньора си и да му давам от своята самота. Защото за мен тангото беше именно това – крачеща двойна самота. Всеки потънал в себе си, откриващ нови вътрешни светове под звуците на бандонеона. И колко красив беше този процес, и колко желан – да намираш парчета от душата си всеки път, щом някой те поведе в такт, някои нови, а други – просто забравени. Прави бяха хората да казват, че тангото е страстен танц. По-голяма страст не съм изпитвала към себе си. Затова самотата в тангото не ми тежеше. Бях в най-добрата възможна компания.
И въпреки голямата ми любов към тангото, обстоятелства ни разделиха за известно време. Когато се върнах към него, имах нужда от сигурност и танцувах само в школата, в която бях започнала. Дадох приоритет на приятелите си и на някои нараснали с времето грижи. Веднъж се видях с една тангера и тя ме покани на танго парти у тях. „Ела, ще е забавно, ще сме само наши хора, а и ще правя едни специални сладки.“ Защо не, казах си. Реших да мина само за малко, да отбия номера. Не знаех, че ще остана до полунощ.
Още щом влязох, го забелязах. Уж само наши хора, а този младеж беше непознат. Бил тангер от една година, а аз от цели пет. Но нали напоследък си ходех само в моята школа, него не го бях срещала. По-късно щеше да ми сподели, че още там е искал да ми налети, а аз щях да му призная колко много ме е подразнил, че е танцувал с всички присъстващи жени.
И така тангото ме доведе първо при мен, а после и при баща ти, сине мой. А още по-после, танцувайки по плочките в голямата ни кухня, под стъпките на най-страстния танц на света, родихме и теб. Това е твоята история. И ако някога в живота се почувстваш самотен, си пусни един диск с танго. Затвори очи и си представи стъпките. Остави се да те отведат до теб. И тогава ще усетиш, че си в най-добрата възможна компания.
О ,БОЖЕ ! ТОВА МИ ТРЯБВАШЕ ! АЗ ВИНАГИ СЪМ УСЕЩАЛА ТАНГОТО ЕДВА ЛИ НЕ КАТО …ТАЙНСТВО … ТИ ,ДУШАТА ТИ И МУЗИКАТА -СТРАСТНА, ЗАГАДЪЧНА И БЕЗКРАЙНО САМОТНА …ТАНЦУВАЙТЕ МИЛИ МЛАДЕЖИ ! С БЛАГОСЛОВИЯТА – ДЕТЕТО ВИ ДА ПРЕМИНЕ ПРЕЗ ЖИВОТА КАТО С ТАНЦ :КРАСИВ , ВЛЮБЕН И ПОБЕДИТЕЛ МЕЖДУ МУЗИКАТА И ДВЕ ПРЕГЪРНАТИ ТЕЛА !
АПЛОДИСМЕНТИ от една неуспяла в мечтите си танцьорка на танго !
Благодаря за страхотния коментар! Пожелавам Ви да станете една успяла танцьорка на танго, както и всички други Ваши мечти да се сбъднат!