Здравейте! Пиша Ви по следния повод: с мъжа ми имаме син от два месеца. Всичко върви наред засега, но се оказва, че със съпруга ми имаме някои различия в мнението си как да го отглеждаме оттук нататък. Аз смятам, че трябва да го възпитаваме по-скоро в полова неутралност, отколкото да му вменяваме от малък, че той е мъж и поради тази причина трябва да си играе само с играчки за момчета например, или пък да го обличаме само в синьо. Мъжът ми, напротив, отсега е ужасен, ако малкият реши да има „женски“ занимания в бъдеще. Имам една кукла от детството си, която сложих в креватчето на сина ни, но съпругът ми я махна оттам, понеже той не трябвало да си играе с кукли. Та искам да Ви питам: трябва ли ние, родителите, да възпитаваме полово децата си, или можем да ги оставим те сами да решат как да растат и с какво да си играят? Има ли граници, които не бива да преминаваме в едната или другата посока?
Аделина
Здравейте, Аделина,
Първо си отговорете на въпроса защо тази тема за половостта Ви затруднява. Защо възникват спорове? Чувствате ли се неуверена като майка и жена или е нещо трето? Защо мъжът Ви е „ужасен“ от вероятните „женски“ занимания на сина Ви?
Детето се ражда с определен биологичен пол. Така че на едно генетично ниво, Вие вече сте го „предопределили.“ Освен това, всяко дете унаследява от родителите си и определени начини на поведение и вярвания – какво и как се държи една жена, какво и как прави един мъж. Както и взаимоотношенията. Дори и да не „налагате“ определени модели и вярвания, детето, наблюдава и после прилага…От майчината и бащината тенденция и тяхното претворяване у детето ще възникне нещо трето – нещо, което след пубертета ние наричаме аз концепция или идентичност. Много важна част от идентичността е въпросът „аз момиче ли съм или съм момче?“ Когато тялото и психичният пол са различни, обикновено животът за тези личности е труден и страдателен – обществото не толерира подобни взаимоотношения, трудно е ако решиш да имаш деца и още..
Друго съображение, което трябва да имате предвид е, че половете се различават. От това произхождат специфики. Това, което може да направи момичето, го не може момчето и обратното.
С други думи най-важното при формирането на половата идентичност на детето са партньорските Ви взаимоотношения, защото те поставят нормата и детето ги копира, наблюдавайки Ви. След това е важно да няма табу върху говоренето за пола. Би трябвало да се чувствате удобно и уверено да отговорите на въпросите, ако Вие самите сте наясно със своята мъжественост и съответно женственост. Табуто обаче трябва да се разпростира върху интимността.
Не знам какво точно разбирате под „полово неутрално“ възпитание. Сигурна съм обаче, че за отглеждането на дете са необходими двама, две тенденции, така детето има алтернативи и възможност за корекция, ако има крайности. А играчките са само вход към въображаемия свят на символите и игрите. Чрез тях децата разрешават своите вътрешни конфликти, включително и полово детерминираните. От тази гледна точка е важно играчката да я има и съответно да няма забрана върху играта. Детето ще намери своя път –ако няма багер, ще използва матрьошка, ако няма матрьошка ще използва конструктор.
В резултат би трябвало детето да знае и познава своя пол. Да се чувства комфортно в него и да го уважава. Същото важи и за противоположния.
Даниела
Бележка на автора (бележката на автора е лично мнение, лишено от всякакви сериозни познания по темата, а по-скоро изява на собствените мисли):
Скъпа Аделина,
Полово неутрално ли наричате завирането на кукли в леглото на момченцето Ви? За мен полово неутрално е да му давате да си играе с играчки за момчета, но да не му се карате, ако проявява интерес към играчки за момичета. Имам една приятелка, която връзваше кордела на косата на сина си, понеже винаги била искала момиченце. И това ми кажете, че е нормално! Една от най-неприятните гледки е жена без женска енергия и мъж без мъжка енергия. Така че, родители, внимавайте! Според мен децата могат да отнасят понякога по някой друг скандал или леко шамарче, но не можем да си позволим непоследователност и обърканост с възпитанието за тяхната сексуалност и женственост/мъжественост.
Вероника
Остави коментар