Вървя си по улицата зад двама млади влюбени, хванати за ръце. От ляво ме застига възрастна двойка, крачеща бодро. Жената, видяла преплетените пръсти на младежите пред нея, явно й се приисква да усети и тя момент на любовна нежност, и виждам как се заиграва с пръстите на възрастния си съпруг. Той обаче, изненадващо за мен, прибира ръката си в джоба.

Ще попитате: „Какво толкова?“ Гледката на отхвърлената любов толкова ме вцепени, че мисълта за нея може да ме накара да пия с горчилка сутрешните си кафета. Тази клета мила старица беше пренебрегната от мъжа си по един чудовищен начин. Идеше ми да отида при нея, да я прегърна и да я уверя, че не е сама. Да й кажа, че мъжът й е простак или нещо подобно. Но по буцата в гърлото усещах, че зад спонтанния ми гняв стои основно страх. Страх, че след 40 години мога да се окажа в същата ситуация.

Решавам все пак да изпреваря възрастната двойка и да погледна ядосано мъжа. Да, поне това можех да направя! Обръщам се към него, като си образувам бръчката между веждите. В този момент един отворен поглед ме засича и старецът ми се усмихва сърдечно. Мъжът има благороден и интелигентен вид, никакви просташки черти не откривам. Защо тогава така грубо отхвърли жена си?

Не исках да съдя прибързано. Помъчих се да разсъждавам над ситуацията. Припомних си една стара семейна двойка, приятели на родителите ми. Сега бяха в развод и майка ми ми разказа в основни линии проблемите им. Жената обичала да властва и да командва мъжа си. В началото на брака им тя нежно и завоалирано му показвала правилния път, давала му насоки за поведение, иронизирала грешките му. Впоследствие се отпускала повече и понякога обиждала мъжа си на идиот. Първо насаме, а после и пред други хора. Все го поучавала как да прави това и онова. Но той я обичал много и предпочитал да си трае. Нощем търсел тялото й в тъмнината, но получавал почти винаги обърнатия й гръб. Прегръщал я едва едва, за да не му се скара, че много шава. И пак си мълчал, надявайки се, че сърдитото настроение ще премине.

Не е никак трудно да се досетим какво се е случило. Един ден палачинката се обърнала. Мъжът се събудил най-после освободен от любовта към жена си, която му носела единсвено мъка и страдание години наред. Намерил си друга, която да го цени, и сега е в развод.

Та се замислих, че е възможно и възрастната двойка от парка да е минала по същия път. Палачинката просто се е обърнала. И сега старицата драпа да върне старите дни.

Възможно е, разбира се, историята да е друга. Това е просто едно предположение, игра, която обичам да играя, когато се усетя, че съдя хората и техните действия без да разполагам с пълната информация. А понякога любовта си отива без да има виновни. Любовта може да напусне и моя дом. Това, което би ми донесло известно утешение тогава, е мисълта, че не съм причинила обръщането на палачинката сама.

 

Comments

коментари