Господин следовател, обяснете ми, искали ли сте някога да сте повече от това, което сте? Да станете министър, да откриете съкровище, да ограбите банка дори? Мечтали ли сте да направите поне един истински удар в живота си? Да превземете небосвода и всички да ви ръкопляскат? А после да изпаднете отново в тихото съжаление на ежедневието, в което няма блясък и няма надежда. Да затъвате все повече и повече в безжалостните мисли, че може би никога няма да изпитате опиянението на успеха отново?
Ще ми повярвате ли, ако ви кажа, че аз никога не съм искала подобно нещо за себе си? Нямам данни за певица, за да мечтая за голямата сцена, бизнесът не ми се удава, затова и няма как да основа корпорация, науките не ме влекат, за да направя удара в лечението със СПИН например, а съм и голяма страхливка, за да ставам престъпница. Цял живот съм мечтала да открия любовта, да живея според нея и да я дарявам на останалите. Това прави ли ме според вас по-низша от останалите, които разполагат с ресурсите да станат успешни, богати, известни?