Танго. Един нов живот. Твоят живот. Това казах на сина ми, когато отвори диск с танго музика. До този момент дори аз не бях осъзнала простичкия факт, че тангото ме дари с него. Борис буташе диска в уредбата, а аз му помогнах да я включи. От тонколоните се разнесоха акордите на забравата от Астор Пиацола [...]
Едно време много обичах да обикалям по парковете и да раздавам правосъдие. Как една майка се карала на детето, как друга го нагрубила с лоши думи, как то се влачело, ревейки, по земята, а тя си говорела през това време с приятелката и грам нищо не направила. Тцъ, тцъ, какви майки, си мислех аз, никога [...]
Родила съм се в един пролетен понеделник слаба и зависима. Имала съм детски психични травми, но нищо толкова стряскащо, че Фройд да прояви интерес към мен. Живяла съм в мирни времена и не помня нищо от войната. Борила съм се до към двайсетгодишна възраст да стана силна и независима, за да мога само аз да [...]
„Доста трудно е да кажеш кое донася щастие. Със сигурност това не са бедността и богатството.“ Това бил казал някой си Франк Маккини преди не знам си колко време. За бедността нямаме нужда от доказателства, а в последно време все повече натрупани споделяния на хората от другата страна ни убеждават, че и богатите май плачели. [...]
Има дни, в които нещата не изглеждат толкова зле. Когато не се молиш на висшите сили да движат бързо стрелките на часовника, а с тях и работния ден. Когато стъпваш по-ведро и си мислиш, че може би точно този живот е подходящият за теб. Сигурна съм, всеки има такива дни. Когато бях по-малка и се [...]
Тъкмо свърших и музиката спря. Точно навреме, но ако се замисля, прекалено бързо зейна долавящата се пустота. Досега беше захвърлена в ъглите на стаята, издишана от стоновете на двама души, но сега се стелеше около нас, неизбутвана от нищо. Сърцето ми биеше учестено в отмиращи конвулсии и зараждаща се тревога. До сутринта оставаха десет часа, [...]
„Да прекарам живота си гневен, и да не направя нищо, за да променя това, за мен е абсурдно. Всеки ден нося лудостта със себе си, но ако не я покажа, къде ще е промяната?“ Това бил казал Чарлс Фюлер по повод протестите. Това може би донякъде обяснява защо протестираме сега и защо въпреки падналото правителство, [...]
„Дай ми, дай ми, моля ти се, Боже, дай ми, дай ми, мъж, но да го може. Моля се, ако не може, той пари да има, Боже…” Този величествен текст се съдържа в една голяма песен на наша фолк дива, която публикувах наскоро във фейсбук. Не само че парчето не получи заслужените лайкове, а и [...]
Има нещо завършващо в усещането, което дава есента. Септемврийският дъжд не носи обичайната мокреща досада, а по-скоро дългоочаквана прохлада за уморените от знойните жеги човешки тела. Падащите листа от дърветата, с цвят на карамел и праскова, без значение дали биват безпощадно пръсвани от бясно преминаваща кола, или просто стоят залепнали във влажни градски купчини, всички [...]
