veronikdeneva

About Вероника Денева

Вероника Денева е родена през 1984 г. в гр. Русе. Завършва Английска гимназия „Гео Милев“ в гр. Русе и политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски.” В момента работи като мениджър човешки ресурси в столицата. Посвещава свободното си време на аржентинското танго и на пътувания до най-отдалечените кътчета на България.

08/09/2016

09/07/2016

5 причини да не съм фен на манията по позитивното мислене

Тези, които ме познават добре, знаят, че съм върл противник на съвременната философия за позитивното мислене. Не че не оценявам страхотните възможности, които носи тази настройка на притежателите си, но от друга страна смятам, че залитането в нея и опитът за изтриване на негативните емоции е не само вредно, а направо опасно за човека и [...]

31/05/2016

Когато палачинката се обърне

Вървя си по улицата зад двама млади влюбени, хванати за ръце. От ляво ме застига възрастна двойка, крачеща бодро. Жената, видяла преплетените пръсти на младежите пред нея, явно й се приисква да усети и тя момент на любовна нежност, и виждам как се заиграва с пръстите на възрастния си съпруг. Той обаче, изненадващо за мен, [...]

7 мита за бременността и раждането, които аз развенчавам

Четвърти месец майчинство, три кила отгоре. Не аз, бебето ги качи, слава богу. Бях се зарекла да не пиша нищо за пелени и рефлукси, но какво да направя, като ежедневието ми е само това. От множеството изписани неща по темата открих, че статия със статия не си приличат. Докато едните казват, че пишката трябва да [...]

01/12/2015

Ставаме ли някога, хората, равни и свободни?

Родила съм се в един пролетен понеделник слаба и зависима. Имала съм детски психични травми, но нищо толкова стряскащо, че Фройд да прояви интерес към мен. Живяла съм в мирни времена и не помня нищо от войната. Борила съм се до към двайсетгодишна възраст да стана силна и независима, за да мога само аз да [...]

21/07/2015

Началото на „Живот на паралел“

Разтърсете света, променете облика му, занимавайте се с безумни дела и станете престъпник, ако трябва, но живейте! Граф Монте Кристо Ние спряхме да търсим чудовища под леглата си, когато осъзнахме, че те се намират вътре в нас. Джокера ПЪРВА ЧАСТ   Сияна Завистта ми към хората е безгранична. Обаче как да Ви го обясня, за [...]

13/06/2015

Богат, среден, беден

„Доста трудно е да кажеш кое донася щастие. Със сигурност това не са бедността и богатството.“ Това бил казал някой си Франк Маккини преди не знам си колко време. За бедността нямаме нужда от доказателства, а в последно време все повече натрупани споделяния на хората от другата страна ни убеждават, че и богатите май плачели. [...]

Дните, в които нещата не изглеждат толкова зле

Има дни, в които нещата не изглеждат толкова зле. Когато не се молиш на висшите сили да движат бързо стрелките на часовника, а с тях и работния ден. Когато стъпваш по-ведро и си мислиш, че може би точно този живот е подходящият за теб. Сигурна съм, всеки има такива дни. Когато бях по-малка и се [...]

Аромат на самота

Тъкмо свърших и музиката спря. Точно навреме, но ако се замисля, прекалено бързо зейна долавящата се пустота. Досега беше захвърлена в ъглите на стаята, издишана от стоновете на двама души, но сега се стелеше около нас, неизбутвана от нищо. Сърцето ми биеше учестено в отмиращи конвулсии и зараждаща се тревога. До сутринта оставаха десет часа, [...]

Протестите на душата second edition

„Да прекарам живота си гневен, и да не направя нищо, за да променя това, за мен е абсурдно. Всеки ден нося лудостта със себе си, но ако не я покажа, къде ще е промяната?“ Това бил казал Чарлс Фюлер по повод протестите. Това може би донякъде обяснява защо протестираме сега и защо въпреки падналото правителство, [...]