Четвърти месец майчинство, три кила отгоре. Не аз, бебето ги качи, слава богу. Бях се зарекла да не пиша нищо за пелени и рефлукси, но какво да направя, като ежедневието ми е само това. От множеството изписани неща по темата открих, че статия със статия не си приличат. Докато едните казват, че пишката трябва да сочи нагоре в памперса, другите го отричат като остарял подход. Борбата между миналото и иновативното се води и на бебешкия фронт. Все пак, на мен ми се иска да споделя по-емоционалните аспекти, свързани с бременността и майчинството. Не обвързвам никого с мнението си, това са просто краткосрочни наблюдения, произлезли от ограничения ми стаж на майка. Ще нарека твърденията митове, защото, щом аз съм ги развенчала, то тогава съм сигурна, че са развенчани и от стотици други жени (все пак не сме чак толкова различни, нали)?

 

Мит 1: Всички жени искат да са майки.

Аз не исках. Можех да отлагам момента до откат. Не си представях, че едно дете ще ме направи щастлива и пълноценна. Забременях, защото се обичахме с приятеля ми, защото знаех, че той е Мъжът, и защото ме хвана страх, че след време мога да поискам деца, но тялото ми ще откаже това предизвикателство в по-зряла възраст.

 

Мит 2: Положителният тест за бременност е свързан с неизменна радост (когато бременността е планирана, естествено).

При мен втората линия на теста беше съпроводена с изумление, ужас, радост, страх и още много, много емоции съвкупно. Почувствах се веднага неготова да имам деца, помолих Господ да отложи момента и да помисли дали точно на мен иска да стовари тази отговорност. Радостта ми не се увеличи, след като съобщих на приятеля си. Неговата реакция беше: „Амии… добре.“ Сега знам, че е много по-важно мъжът ти да друса кошчето през нощта, отколкото само да пуска фойерверки от емоции, а нощем да се прави успешно, че спи и нищо не чува.

 

Мит 3: Бременността е един от най-хубавите периоди от живота на една жена.

Аз имах една от най-леките бременности. Не съм повърнала нито веднъж, не съм получавала лоши контракции, дори киселини нямах. И все пак се радвам, че вече не съм бременна. Постоянният страх, че мога да навредя на бебето, волно или неволно, ме изяждаше всеки ден. Да не се разболявам, да не се ядосвам, да не плача, да не ям чипс. Да ходя на йога, да призказвам на корема, да съм задължително щастлива, да ям броколи. Животът ми се струваше низ от задължения и страхове.

 

Мит 4: Когато видиш бебето, изведнъж забравяш всичко и се потапяш в разбушувалите се майчински чувства.

Когато видях бебето, бях разчекната на кръст в операционната и се молех на Господ да не се налага да възкръсвам като него. В реанимацията бях твърде щастлива, че съм отървала кожата, за да мисля и за бебо. И все пак това не ми пречи да обичам детето си сега, много при това.

 

Мит 5: Майчинството изпълва със смисъл целия ти живот.

Детето е един от многото смисли на живота ти, но не и целият смисъл. Детето ще запълни само една дупка в живота ни – неговата си. Останалите ще продължат да зеят, дори и за миг да не ни се струва така. Еуфорията спада, животът продължава, но поне ще има още едно рамо, на което да можем да се опрем.

 

Мит 6: Едно дете може да разреши проблемите с партньора ми.

Появата на дете изисква голям енергиен и емоционален ресурс в семейството. Промяната е голяма, адаптацията е трудна и ако двамата имате сериозни проблеми помежду си, бебето по-скоро ще ви отдалечи, отколкото ще ви помогне.

 

Мит 7: Ще обичам детето си много.

Не, ти няма да го обичаш много. Ще се случи нещо, което е много повече от любовта. Нещо, което ще те дави и стяга в гърлото всеки път, когато не му е добре, всеки път, когато ти се усмихне широко, всеки път, когато те гледа с безкористните си очи. И тогава разбираш, че вече си роб на тези непоносими чувства. Но кой ли ще поиска да е свободен, когато на своя страна печели нещо много по-голямо от любов?

 

 

 

Comments

коментари