Здравейте, обръщам се към Вас със следния проблем: имам приятел от 5 години, с когото много се обичаме и уважаваме. Това, което ме тревожи от известно време, обаче, е, че правим секс изключително рядко. Обикновено правим секс един път месечно и то ако аз го инициирам. Самият секс не ми липсва толкова, но понякога се чувствам отхвърлена и нежелана. Започвам напоследък да се заглеждам по други мъже. Може ли връзка, в която няма секс, да просъществува във времето? Това нормално следствие ли е от дългата връзка? Благодаря Ви!

 

Ако „това е нормално следствие от дългата връзка“, как ще обясните, че се чувствате отхвърлена и нежелана, и напоследък се заглеждате по други мъже? Сексът е начин да погледнем през „добрите очи“ на другия към себе си, а имено с обожание, възхита, желание. Всички ние, бидейки човешки същества, се нуждаем от това да потвърждаваме отново и отново, че „ставаме“ и сме прекрасни.

Да, разбира се, че това е нормално следствие от дългата връзка. Всички тези мъже и жени, които живеят заедно дългосрочно, те не правят секс, само са добри приятели. По тази логика е оправдана старата пуританска максима „Една истинска лейди никога не се движи, докато прави секс. Така е напълно възможно благочестиво да има три деца и нито един оргазъм.“

Хайде да бъдем честни пред себе си и да признаем, че половите връзки се създават, за да бъдат полови – тоест, за да се прави секс. Той е фундаментално човешко общуване и обмен, в който участват тялото и душата. Още основателят на психоанализата Фройд базира теорията си за човешкото функциониране и взаимовръзки върху либидото и смята достигането до оргазъм или „единение“ като първата и най-достъпна сублимация. Тоест това е истинската възможност цялата енергия на либидния инстинкт или на влечението за себесъхранение да се претвори в удоволствие.

До тук с теорията, да се фокусираме върху практиката. Липсата на секс е признак, че има проблеми във връзката ви. Хубаво е тези причини да се открият и да се работи върху тяхното отстраняване. Постоянството, грижата,  домашния уют и правенето на едно и също дават една измамна сигурност, която идва от упоритото постоянство. Това, за съжаление, обикновено убива еротиката, дозата несигурност, откривателския дух, който е нужен, за да се прави секс. Както казва Естер Перел, съвременен сексолог и психотерапевт: „Любовта е котвата, а сексът е морето. За да плува корабът, са необходими и двете.“/Естер Перел „Еротичната интелигентност,“ с 2013г, изд. Векста/

Хората, участващи във връзките, се променят, следователно и връзките би трябвало да са динамични, променящи се и това му е най-интересното на продължителните връзки – в един и същи човек да откриваш различни неща и самият ти да се променяш.

Опитайте се да откриете за себе си и за партньора си, кога и поради какви причини заменихте промяната и обновлението, което идва от нея, за скучността, монотонността, удобството.

Comments

коментари