Здравейте!
На 26 години съм и Ви пиша по следния повод: излизам с мъж на 42 години от няколко месеца и отношенията ни са много добри. Влюбена съм в него и чакам с нетърпение нашите срещи. Напоследък, обаче, нещата започват да стават много сериозни и той ми предложи дори да живеем заедно. Ако зависи от мен, бих се изнесла при него още днес. Но се притеснявам от възрастовата разлика помежду ни. Как би изглеждала връзката ни след 20 години? Онзи ден спах при него и сутринта той изпи няколко хапчета – за кръвно и някакви други редовни болежки. Тази гледка ме потресе – когато той стане на 62, аз ще съм още на 46. Знам, че не трябва да се притеснявам по такива въпроси, защото нищо никога не се знае и никой не подозира колко му е отредено, но не преставам да се тормозя дали връзката ни има бъдеще. Какво е Вашето мнение, на психолозите, относно възрастовата разлика във връзките? Кой се води, че е идеалният вариант?
Здравейте,
Първо искам дебело да подчертая, че връзките функционират по „неведомите пътища Господни,“ тоест независимо колко е скандална, неприемлива, осъдена от обществото една сексуална връзка, тя пак може да е много ефективна, подкрепяща и окриляваща за участниците в нея.
Следователно, не приемайте нещата, които ще напиша като упрек или поучение, а по-скоро като вход за разсъждение.
Първо, опитайте се да проследите какво Ви носи и какво Ви вземат подобен род взаимоотношения и как би било, ако имате гадже на вашата възраст. По-конкретно – какво се случва с властта, отговорността, контролът и вината? Обикновено, когато единият има по-голям житейски опит, той много добре знае как да властва и контролира, като оставя отговорността и вината на другия. Ако връзката ви е хармонична, би трябвало тези четири ключови понятия да вървят в комплект, като за някои житейски ситуации вие притежавате „комплекта,“ а другият Ви се доверява и знае, че няма да го нараните. И обратно, има и такива ситуации, в които той притежава „комплекта“, а Вие му се доверявате и знаете, че няма да ви нарани.
Второ, тъй наречения „житейски етап“ – знам, че на момента е рано, но как гледа приятелят Ви на бъдещето на Вашата връзка, хипотетично? Какво ще се случи, ако Вие след няколко години поискате дете или деца? Вие самата какво мислите по този въпрос? Между другото „първо“ и „второ“ са свързани, защото детето размества установеното статукво относно властта, контрола, отговорността и вината:
-жените, раждайки дете, се еманципират – грубо казано разбират на какво са способни като тяло и психика, оттам знаят, че могат да носят много власт и да са отговорни;
– по отношение на отглеждането на бебето би трябвало жената да е властна, да взема решенията и да носи отговорността. Освен това, поне за малко мъжът е детрониран и цялото внимание на жената е насочено към детето.
Малко дълго се получи, но смятам, че решенията, които трябва да вземете, са дългосрочни. Хубаво огледайте връзката си и ако няма проблемации по двата параграфа, смело продължете напред.
Даниела
Остави коментар